Спанакът лекува душата и тялото

Спанакът има тъмно-зелени листа, които в зависимост от вида могат да бъдат къдрави или гладки. Гладкият спанак, понякога наричан ”салатен” има по-нежна и деликатна структура. Къдравият спанак има по-здрава структура. И двата имат еднакъв вкус, след като се сготвят.

Как да избираме спанак?
* Избирайте листа, които са хрупкави и тъмно-зелени на цвят.
* Избягвайте такива, които са бледи, наранени или с петна.

Как да съхраняваме спанак?
В хладилник, в найлонова торбичка до 3 дни.
Бланширан и замразен във фризера

* За да отстраните корените, сгънете всяко листо по дължина, така че двете половинки да се допрат, хванете корена и го дръпнете надолу.
* Отделете листата и ги измийте добре преди готвене.
* Ако приготвяте спанака за салата, изплакнете и подсушете с хартиени кърпи. Плоските листа са предпочитани за салата заради деликатната си структура и мекия си вкус.

Предлагаме два начина за приготвяне на спанака
* Изплакнете и поставете листата в тенджера, като ги покриете с вода. Покрийте съда и варете на ниска температура, докато листата омекнат.
* Загрейте олио или зехтин в тиган и сложете няколко скилидки чесън. Добавете измитите и подсушени листа от спанак. Покрийте тигана и задушавайте на по-ниска температура, докато листата омекнат.
* Сервирайте готовия спанак студен. Гарнирайте със сос винегрет.

Хранителна информация за спанака
* Не съдържа мазнини и холестерол.
* С ниско съдържание на калории.
* Добър източник на магнезий и желязо.
* С високо съдържание на витамини А и С.

Диетолозите казват, че мястото за получаване на витамини и микроелементи не е аптеката, а пазарът на зеленчуци и плодове. При това витамините, които се поемат в естествен вид, а не от таблетки, по-пълноценно се усвояват от организма и тяхното благотворно влияние се осъществява по най-естествен начин. През топлите месеци идеална възможност за зареждане с биологично активни вещества предлагат градинските зеленчуци Те са източници на почти всички витамини. Особено много е витамин С, който е отговорен за здравината на кръвоносните съдове, както и за защитата срещу инфекции. Различни са вижданията относно необходимата дневна доза от витамин С. Тя се колебае от 150-100 до 60 мг дневно. По-висока трябва е за хората на тежкия физически труд, както и за пушачите. Потребностите на бременните и кърмещите жени естествено са по-големи. Зеленчуци като коприва, лапад, спанак, репички и др. са много богати на витамин С. В 100 г листа от репички той достига до 100 мг. В големи количества е в чесъна, копъра, магданоза. Тези подправки са богати и на каротин (провитамин А), необходим за здравината на кожата и лигавиците. Значителни количества каротин и витамин С има още в зеления фасул, лещата, граха. Бобовите зеленчуци се полезни и с растителните си белтъчини, необходими за основни градивни процеси в организма. Микроелементите, без които животът е немислим, са също важна съставка на зеленчуците. Минералното им съдържание е различно. Например много добър източник на калий са картофите, поради което се включват в диетата на сърдечноболните. Картофите съдържат още желязо, сяра, мед, както и витамин С. Морковите доставят на организма по-големи количества калий, каротин и желязо. В диетата на сърдечноболните присъстват и доматите, поради високото си съдържание на магнезиеви соли. Те се препоръчват на хора с високо кръвно налягане. При проблеми с костите е добре да се наблегне на зеленчуци, богати на калций - спанак, чесън, праз. Внимание заслужава фосфорът, който е в по-големи количества в копривата, граха, пролетните картофи. Тези два микроелемента (калций и фосфор) участват в строежа на костите, в процесите на възбуждане и съкращаване на мускулните влакна. Желязото, с което са богати спанакът, лападът, копривата, е необходимо за образуване на хемоглобина в кръвта и за тъканното дишане. Особено полезно е за страдащите от анемия, обща слабост, умора.
Целулоза
Баластните вещества на зеленчуците почти не се усвояват от организма. Целулозата обаче има голямо значение за правилната функция на червата. Сега се знае, че с нейна помощ зеленчуците допринасят за по-бързото изхвърляне на ненужните и токсични продукти, образувани в процеса на храносмилането. Много полезни са и растителните пектинови вещества. Има ги в достатъчно количество в морковите, цвеклото, ряпата. Те почистват червата, поглъщайки вредните вещества. В някои зеленчуци (чесън, кромид лук, ряпа) се съдържат вещества, които убиват микробите и действат дезинфекционно.
Правила
За да е най-полезна консумацията на зеленчуци, трябва да се съобразяваме с някои правила. Разумно е да се консумират само пресни, неувехнали и незагнили зеленчуци. Най-добре е да се обработват непосредствено преди консумация или преди да бъдат сготвени. Да се прави салата в количество, което може да се изяде на един път. Не бива да се пази за следващия ден, защото губи вкуса и част от витамините си. Това особено се отнася за витамин С, който лесно се разрушава под въздействието на кислорода от въздуха. За да се запази, зеленчуците трябва направо да се слагат в гореща вода. Например при варене на обелени картофи, ако те първоначално се поставят в студена вода, която постепенно се затопля, се губят до 50 процента от витамин С. Но когато веднага попадат в кипяща вода, загубите са по-малки - около 30 процента. Готвенето в медни и железни съдове също увеличава загубите на витамин С.
Нитрати
Добре е да имаме едно наум за нитратите. Това са важни за растенията хранителни вещества, състоящи се от азот и кислород. Някои растения не само се нуждаят от нитрати за развитието си, но също ги съхраняват в големи количества. Например зелените салати, картофите, морковите. В природата микроорганизмите регулират нитратното съдържание в почвата, но за да е по-плодородна, фермерите добавят естествени и изкуствени торове. По този начин се увеличават нитратите в нея и в растенията. Попаднали в човека с храната, водоразтворимите нитрати в значителна част се отделят непроменени чрез бъбреците. Но бактериите в храносмилателната система са способни да преобразуват част от тях в други съединения - нитрити. Те от своя страна могат да се свързват с белтъчни вещества, образувайки N-нитрозамини, за които се приема, че имат канцерогенен ефект. Не е абсолютно доказана връзката между високите количества нитрати в храната и възникването на ракови заболявания, но въпреки това Научната комисия по хранителни стоки на Европейския съюз причислява парниковите зеленчуци към един от основните източници на нитрати. Да се има предвид и дали зеленчукът е парников или градински. Приема се, че при първия нитратите са повече. Както се вижда, профилактиката на нитратното обременяване от зеленчуци е преди всичко дело на самите консуматори.
Тънкости
За да се избегне превръщането на нитратите в нитрити, се препоръчва: пресните зеленчуци да се изяждат веднага след нарязването им и да се съхраняват на хладно. Установено е, че най-често в местата на срязване бактериите преобразуват нитратите в нитрити. Гозбите с вероятно високо съдържание на нитрати да не се претоплят, защото при продължително нагряване на вече сготвеното ястие възможността да се образуват нитрити е по-голяма. Зеленчуците, за които допускаме, че имат нитрати, трябва обилно да се измиват с вода. С профилактична цел трябва да се изхвърля и водата от бланширането. Външните листа, дръжките на листата, кочаните, по-дебелите жилки и стеблото също се изхвърлят, защото там се складират най-много нитрати. Всичко това не означава да се отказваме или да намаляваме консумацията на зеленчуци. Трябва само разумно да ги консумираме

Спанак
Родината на спанака(Spinacia) е Азия (древната Персия, съвременен Иран). Диворастящи форми на спанакът се срещат и досега в Средна Азия и Иран и се използват за храна от местните жители. От там 200 години до н.е. е пренесен в Китай, но главно спанакът се е отглеждал в азиатските страни. Не са достигнали никакви сведения за култивирането му от древните гърци и римляните.

В Европа спанакът попада през средните векове. Първоначално арабите пренасят спанака в Испания, където става много популярен сред испанките монаси, които започват да го отглеждат в манастирските стопанства. А от там той бързо се разпространява и по другите европейски страни. За особен деликатес в Европа през 16-17 век се считал спанаковият хляб, приготвен от брашно получено от семената на спанака. Широко се използвал в кулинарията и сокът от спанак, оцветяващ ястията (кремове, сосове и т.н) в яркозелен цвят. Но в широки мащаби спанакът започва да се култивира в Европа към 20-те години на 20 век, заради голямото съдържание на витамин С и витамини от група В.

Градинският спанак е едногодишно растения, отглеждано при умерен климат. Сее се три пъти в годината(ранна пролет, есен и в началото на зимата). В началото на своя растеж спанакът образува розетка от листа с различна форма(продълговато-яйцевидни, триъгълно-копиевидни, гладки или набраздени), след това се образува стебло с цвят от тази розетка. За храна се използват младите листа и корени на спанака преди да се образува цвета.

Листата на спанака са много богати на белтъчини (34%), въглеводороди, витамин С(37-72 мг/100г), В1, В2, каротин (до 4мг/100г), а също желязо, калий и фосфор. Освен това спанакът съдържа витамини К, Р, Е и микроелементи -калий, калций, магнезий и йод. Една от особеностите на витамините С и А в спанака е че не се разрушават при варене.

Младите листа на спанака се използват както сурови, така и варени или задушени и разбира се консервирани. Най полезни са разбира се пресните листа в суров вид – от тях се приготвят превъзходни салати и сокове. Сокът от спанак е прекрасен диетичен продукт. Мийте спанакът непосредствено преди употреба защото измит се разваля бързо. Сокът от спанак е превъзходен натурален оцветител – придава на ястията наситен зелен цвят.