Круши

Добавено в Кулинарен справочник, Плодове

Добави към моето меню

Крушите са балсам за сърцето и бъбреците
Плодовете подобряват функцията на черния дроб и щитовидната жлеза

Ако обичате круши, сигурно знаете на каква почит са били в древността. Възпети са в “Одисеята” на Омир. От фрески и стари писания научаваме, че те неотменно са присъствали върху трапезата на богатите римляни. Днес похапваме предимно круши – като десерт, но също и консервирани – във вид на компоти, сладка, конфитюри и пр. Добре е концентрираната захар в тях да се свежда до възможните минимални количества. Като особено здравословен десерт съвременните специалисти по хранене препоръчват различни пресни салати, в които крушите са смесени с ябълки, банани, киви, портокали или с други плодове.

Видове круши
Има около 5000 различни сортове круши. На част от тях кората не е груба и изобщо не дразни стомаха. Може би затова някои определят крушата като нежната сестра на ябълката. По съдържание на полезни вещества тези плодове си приличат. Но семенникът на крушата е крехък. В зелените плодове има сорбит (до 3%). При зреенето той преминава в глюкоза и пектин и това води до промяна в плътността на плода, който става по-мек. Ето защо като цяло крушите имат по-малка трайност от ябълките. Белтъчините и мазнините в крушевия плод са в незначителни количества. Главната част на плода е изградена от мека ядивна тъкан, която достига до 97% от общото му тегло. При центрофугиране се получава до 70% пресен сок.
Микроелементи
Пресните круши, образно казано, са здравословен коктейл от органични киселини и полезни микроелементи – желязо, мед, цинк. В 100 мг плодове има 120 мг ябълчена киселина, 70 мг лимонена киселина и до 3 мг оксалова киселина. В прясно състояние плодовете са наистина необходими за хората, живеещи в региони с йоден дефицит. Защото крушата съдържа йод и може да задоволи минималните нужди на човека от този микроелемент, необходим за щитовидната жлеза и свързан с човешкия интелект. В крушевия плод и особено в кората му се откриват дъбилни вещества, на които се държи стипчивият му вкус. Дали са много или малко дъбилните вещества, всеки може да определи след обелване на плода. Колкото е по-високо съдържанието им, толкова по-бързо и по-силно той потъмнява. Неслучайно при консервиране се използват такива сортове, които имат по-малко дъбилни вещества. Особен чар на крушата придават намиращите се в нея етерични вещества. Те определят приятния й, специфичен вкус и мирис. Фактът, че пресните круши са богати на захари, пектин, витамини и минерални вещества, ги прави изключително полезни в процесите на отделяне на пикочната киселина от организма.
Лек
Крушите се препоръчват при подагра. Освен това успокояват нервната система и облекчават дейността на жлезите с вътрешна секреция. Нормализират кръвното налягане, “пречистват” кръвта и бъбреците. Нутрициолозите ги включват в диетата при различни заболявания: възпаления на дихателните пътища, анемии, туберкулоза, обща слабост, състояния на възстановяване след тежко боледуване и т. н. В изсушен вид крушите също са много ценни. Богати са на много захари и подобно на стафидите, смокините, фурмите и другите сушени плодове доставят на човешкия организъм значителни количества енергия. У нас сушени круши се консумират като ошав. В компот и особено в прясно състояние те действат разхлабващо. За това се препоръчват при упорит запек. Може да се приготви и отвара от сушени круши, която се отличава със силно диуретично (пикочогонно) действие. Тя много добре повлиява състоянието на пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Но ако се приема заедно с лекарства, трябва да се осведоми лекуващият лекар.
Рецепта
При сърдечно-съдови и бъбречни нарушения може да се взема и прясно приготвен сок от круши. От 100 г пресен плод средно се получават 40 мл или 60 мл сок, в зависимост дали се приготвя ръчно или чрез сокоизстисквачка. Този сок е полезен и при чернодробни и жлъчни заболявания. Напоследък при бъбречни сърдечно-съдови и чернодробни увреждания с лечебна, а също и с профилактична цел се препоръчват редица коктейли. В тях сокът от круши се смесва със плодови или зеленчукови сокове. Ето няколко рецепти: 230 мл сок от круши и 20 мл сок от лимон; 125 мл сок от круши и 125 мл сок от грейпфрут; 150 мл сок от круши и 100 мл сок от портокал; 120 мл сок от круши и 120 мл семе от дюли и 10 мл сок от лимон; 120 мл сок от круши, 120 мл сок от ябълки и 10 мл от лимон; 150 мл сок от круши, 80 мл сок от целина и 20 мл сок от лимон; 150 мл сок от круши и 100 мл сок от моркови.
Диета
Крушите са идеално средство за провеждане на разтоварителен ден. Най-разумно е той да се прави един път в седмицата, за да не се превъзбужда центърът на апетита. За 24 часа се консумират един, до един и половина килограма пресни круши. Това става на няколко пъти. Не се приема друга храна. Може в рамките на разтоварителния ден да пие само сокът от килограм и половина круши или част от това количество да се пие като сок, а останалата да се изяжда във вид на пресен плод. Важното е чувството на глад да се притъпява. В противен случай на следващия ден ще се консумира повече храна и няма да се постигне търсеният ефект на плавно намаляване на теглото и постигане на по-висок телесен тонус.
Листата
Народната медицина освен плода за лечение препоръчва и листата на крушата. От тях се прави отвара, която е целебно средство при инфекции на пикочните пътища и пикочния мехур. Помага при цистити, при възпаление на простатната жлеза, както и при бъбречни камъни. Разумно е да се съчетае с медикаментозното лечение, като за това се уведоми лекуващият лекар. Целебната отвара се приготвя от 40 г ситно нарязани листа от круша. Те врат 10 минути в 1 литър вода. Пие се по 3-4 чаши на ден. При трудно заздравяващи рани народните лечители препоръчват отвара от корите на прясно обелени круши. Четиридесет г ситно нарязани кори от круша се поставят в 1 литър вода. След 10 минути течността се прецежда. След като изстине, с нея се напояват превръзки, които се налагат на раната.

Круша

# В нашата страна са познати около 200 сорта круши. Навярно познавате обикновената дива круша. Тя често се среща из широколистните гори и храсталаците. Единични стари крушови дървета над 100-150 години и високи над двадесетина метра могат да се видят навсякъде у нас. По външен вид те не се различават много от питомните круши. Ако клоните им не бяха бодливи и листата им наесен не почерняваха, а ставаха червени, щяха да се бъркат едни с други. У нас освен обикновената се срещат още няколко вида диви круши. Те растат по целия Балкански полуостров, а също и в Мала Азия. Плодовете на всички обаче са дребни, дървенисти и като че ли целите са изпълнени с едри песьчинки. Те са кисели и силно тръпчиви. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат. Още преди много хиляди години хората започнали да отглеждат тези диви круши. Под грижите на човека те се изменили и се превърнали в питомни с превъзходни плодове.

Крушата е родовито дърво. Но плодовете й са нетрайни, не са като ябълките. Не се ли изядат навреме, или ще изгният, или ще останат сипкави като варен картоф, без сок, без сладост, без аромат.

Можете да ги консервирате или да направите компот, конфитюр, нектар.

Круша

Страхотен вкус, чудесна храна. Нежните и сочни круши са създадени сякаш да ги схрускаш. Децата ги обичат, защото са сладки и засищащи. Подходящи са за из път, ниско калорични и вкусни.

Високо съдържание на растителни влакна

Крушите са много добър източник на растителни влакна (фибри), особено ако се консумират с кората. Една диета, богата на влакна, с ниско съдържание на мазнини и включваща минимум пет хранения на ден, съдържащи плодове или зеленчуци, е чудесен начин за ограничаване риска от заболяване от рак.

Хранителните влакна в една круша (около 4 грама) могат да помогнат да се достигне препоръчителната доза от 20-30 грама фибри, необходими ежедневно.

Крушите съдържат комбинация от различни влакна. Някои служат за натрупване на маса, необходима за преодоляване на чревни заболявания; за други като пектина се смята, че намаляват кръвното налягане и контролират кръвната захар (особено важно за диабетиците).

Разнообразие от сортове

*
Фуджи – нежна, сочна, сладка и ароматна.
*
Гала – много хрупкава, сладка и със силен вкус.
*
Барлет – с мека консистенция и сочна; когато е зряла, става жълта.
*
Червена Барлет – разликата е само в цвета.
*
Анжу – зрял и сладък вкус, много сочна; чудесна е в салата.
*
Боск – хрупкава, пикантно-сладка.
*
Азиатска – хрупкава като ябълка, много сочна и едва доловимо сладка.

Любими рецепти с круши:

Круши за влюбени с шоколад и бутер тесто
2 круши
30 г шоколад
1/2 лист бутертесто
сос “Карамел” за поливане

Горната част на крушите се изрязва и сърцевината им се почиства с лъжица, така че крушите да останат цели. Оформилата се кухина се запълва с нарязан на ивици шоколад.

Бутертестото се разточва върху набрашнен плот, отрязват се два квадрата и в тях се завиват крушите. Полученото пакетче трябва да се затвори добре от всички страни.

Крушите се пекат в предварително загрята до 220 градуса фурна около 10 минути, след което температурата се намалява на 180 градуса и се пекат, докато тестото стане златисто. При сервиране се поливат с карамеления сос.