Лекарство против северния вятър

Добавено в Любопитно

Добави към моето меню

Лекарство против северния вятър
Даниел Глатауер автор на най-успешната австрийска книга през последните години, преведена на повече от 20 езика, вече и на българския пазар, дни преди Свети Валентин. Какво е различното в тази книга и в какво се крие нейния успех

Вечната тема – любов … да това е любовен роман за съвременните отношения, за онлайн любовта … има ли такава любов, съществува ли, реална ли е, по-истинска ли е … въпроси, които си задавам преди да прочета романа.

Защото двамата герои никога не са се виждали, но не могат един без друг, макар и онлайн. Истинска ли е тази зависимост или е измислена, като образа на другия.
Сега е ваш ред да ми пишете, Еми. Писането е като целувка, но без устни. Писането е целувка между два интелекта.

На колко от нас това ни се е случвало?
Защото когато сме онлайн ние живеем чустваме, мислим, страдаме, от друга страна ги няма малките битови проблеми, онези камъчета, които преобръщат натовареното ни ежедневие и могат да бъдат начало за недоразумение, спор, караница и изгубено време докато отново изгрее усмивка на лицето на любимия.

Историята в романа е позната – случайна среща на мъж и жена онлайн, която не би се случила в реалността, разменени фрази, споделени мигове в писане и неусетно появата на очакването другия да напише фраза за да стане по-хубав деня.

И така всичко започва, когато в пощенската кутия на героя по погрешка попада имейл от непознатата Еми Ротнер. Недоразумението е изяснено, случаят е приключен.
Девет месеца по-късно Той получава групово поздравление за Нова година, тъй като автоматично е записан в контактите на героинята.
От безобидна размяна на шеговити писма се стига до пълна зависимост от електронната поща.
Скрити в анонимността на виртуалното пространство, Тя и Той си споделят неща, които премълчават в истинския си живот. Тя обаче твърди, че е щастливо омъжена, и двамата се разкъсват между желанието да се видят и страха от последствията.

“Драматичен, налудничав, нежен и изпълнен с емоционално напрежение роман с неочакван край”, пише Жанет Щиклер в “Хамбургер абендблат”. “Един от най-прекрасните, остроумни и забавни любовни диалози в съвременната литература”, не остава по-назад и Фолкер Хаге в списание “Шпигел”.
“Човек е по-директен при избора на думи. Предимството е, че не вижда възмутеното лице на събеседника. Може да разгърне напълно въображението си, което не би се случило при реална среща. Лео и Еми се влюбват в собствената си представа за другия и затова действат смело и открито. Не съм съгласен, че есемесите и имейлите принизяват общуването. Бедният език на безмозъчните телевизионни програми е далеч по-опасен”, казва Глатауер пред “Зюддойче цайтунг”.