Бабинден
Бабинден се отбелязва и 21 януари (по стар стил)

В българския народен календар денят след Ивановден се отрежда за празник на “бабата” (селската акушерка), на децата и на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Tрадицията е бабата да мине по къщите и да окъпе бебета, на които е бабувала. На по-големите деца само умива лицата и ги маже с мед и масло. Трапезата също трябвало да е пълна - пита, баница и кокошка, а обичаят изисквал децата да лижат на голо коляно бял пепелец от лозова пръчка за да не боледуват от бабици.

Бабинден беше един от най-хубавите празници на село - празнуваше се на 21 януари. Датата я помня много добре, защото това е и рожденния ден на баба ми, родила се е с професията си - да носи живот. Била е лекар толкова години, акушер, сега е възрастна жена покосена от инсултите. Празнуваше се с духовата музика на площада, жените се събираха и се хвашаха на хоро. от студа и снега празника ставаше по-хубав, полсе се събираха по групичкии всяка показвше какво е приготвла за празника - тиквеник, дърпана баница, пити и варени пилета и вино.
Когато бях малка на село имаше един дядо Серафим, за празник той излизаше с кошница със захарни петлета - завъртяно петле на клечка, такива петлета и в Етъра не правят. Той правеше и бялата халва - носиш му захар и орехи и получаваш халва, дето се чупи като кристал и е толкова сладко-орехова и по-бяла от нававелия сняг.
За съжаление дядо Серафим вече го няма, селото е пълно с англичани и празника се губи.

Моето село е едно село до Велико Търново - много хубаво, много популярно село, земята е плодовита, къщите са големи, наредени с дворове и бели дувари, а виното му е известно и извън България