Това е празникът на св. Димитър, когото смятат за родственик на св. Петка. Той е един от най-почитаните светци в народната ни култура.

26 октомври - Димитровден, Св. вмчк Димитър Солунски

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. Tе обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнски ясветец се приписват езически митични качества. Той “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ - СОЛУНСКИ

Св. великомъченик Димитър се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповяда вярата си, понеже по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си той превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и света Богородица.

Семейството дълго време нямало деца. Съпрузите скърбели много и усилено се молели Бог да ги дари с наследник. Молитвите им били чути и им се родил син, когото нарекли Димитрий. Целият град споделял радостта им, а щастливите родители изразили благодарността си към Бога с щедри милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господа Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на разпнатия Христос.

Приет от жителите на Солун с голяма радост и почит, Димитрий вместо да преследва християните, започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя и да учи всички на истинската вяра.

В късната есен на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че през града ще мине този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните.

Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката си смърт.

Когато Галерий пристигнал в града, повикал Димитрий, който смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворили го в тъмницата, където Димитрий не преставал да пее и слави Бога. В това време, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.

Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, като ги хвърлял отвисоко извън арената върху остри копия. Обикновено така го карали да постъпва и с християните. В Солун по това време живял един млад момък - християнин, на име Нестор. Той с негодование гледал колко много християни били умъртвявани по този ужасен начин и решил сам да излезе на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при Димитрий и поискал благословението му.

Димитрий го прекръстил и му казал:

— Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!

Нестор излязъл на арената с думите:

— Боже Димитриев, помилвай ме!

И победил противника си. В гнева си императорът заповядал Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена веднага.

Като узнал, че Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин като Нестор.

Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата и се нахвърлили с копия върху Димитрий, който по това време се молел, и го убили. Тялото му лежало до вечерта, когато дошли християни, взели го и тайно го погребали.

Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата смърт на господаря си. Прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с кръвта му, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса - изцелявал болести и недъзи. И той също бил умъртвен от императора.

Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитрий. Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - мъченик св. Димитрий Мироточиви.

Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. От онези времена в Тракия и Македония почитат светеца. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват “покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун”. Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват св. Димитрий. Българи и сърби го почитат като патрон изобщо на славянството .

24.10.2005